ein

ein I. (eine, ein) unbst Art (не се превежда); ein altes Haus Стара къща; Mit einer alten Frau С една стара жена; ein Junge und zwei Mädchen едно момче и две момичета; II. (eine, ein) num един (една, едно). III. (einer, eine, eines) pron indef един (една, едно), някой; човек; Einer nach dem anderen Един след друг; Das muss einem gesagt werden Това трябва да се каже на човека. IV. adv (в изрази); Bei jmdm. ein und ausgehen ходя постоянно у някого; nicht mehr ein noch aus wissen не зная какво да правя, намирам се в безизходно положение. V. ein продуктивна представка за образува- не на глаголи с различни значения, срв. 1. навлизане, проникване във вътрешността на нещо, напр. einbrechen, einmarschieren...; 2. внасяне на нещо във вътрешността на друго, напр. einbauen, einfüllen...; 3. вдълбаване, напр. einritzen, eingravieren...; 4. създаване на нещо около нещо, напр. einrahmen, eingittern...; 5. разрушаване, напр. einbrechen, einstürzen...; 6. загъване, загръщане, напр. einbinden, einwickeln...; 7. обучаване, обиграване, напр. einüben, einfliegen...; 8. обработване с нещо, намазване и др., напр. einölen, einschwärzen...; 9. постигане на ново качество, напр. eindeutschen, einebnen...

* * *

(eine, ein) 1. неопред член; II. num един; der =e единият; es war nur =er da само един беше там; das ist ihr = und alles това е най-скъпото й; in (em) und demselben Haus в една и съща къща; in em fort, in em hin гов непрекъснато; вж и: -er, s III. av навътре; nicht = noch aus wissen не зная какво да правя, как да постъпя.